Ботев е най-високият връх в Стара планина (2376 м). Има широко и заоблено било, което наподобява юмрук, заради което до 29 юни 1942 г. носи името Юмрукчал, след това по повод изкачването му от цар Фердинанд I до 5 януари 1946 е прекръстен на Фердинандов връх. От 1946 до 14 март 1950 – отново е Юмрукчал. От 1950 г. вече се нарича Ботев в чест на големия български поет и революционер от Калофер – Христо Ботев.

Върхът е известен с изключително суровия си климат, а по силните си ветрове е на първо място в България. Това е и едно от местата с най-малко слънчево греене заради гъстите мъгли, които се стелят тук през 305 дни в годината.

На върха са построени военна база, метеорологична, радиорелейна и телевизионна станция. Сигналът от предавателя покрива около 65% от територията на страната. За жалост в резултат на засиленото строителство и полагане на кабелни трасета, възниква проблем с почвената ерозия, което особено добре личи по пътеката от з. Ботев нагоре. Свличащи се земни маси са зарили първите жалони от зимната маркировка.