Меню Затваряне

Източник: в-к Ехо, бр. 12 (480) – 20 март 1970
Орган на ЦС на Български туристически съюз, София

Големият зимен поход

Една отколешна мечта е осъществена. 10 студенти от Русе преминаха от Ком до Емине.

За мнозина това би изглеждало момчешка самонадеяност, необмислено „геройство“. Но всеки, който ги познава от близо едва ли ще се усъмни в тяхната вола и разчетлива дързост. До последния момент пазиха в тайна истинските си намерения. И когато се получи първото съобщение, че десеттестуденти от ВИММЕСС в Русе са потеглили от връх Ком в далечен път по билото на Стара планина, изненадата бе голяма.

„Та нали щяха… уж от „Тъжа“…“

Но Стефан Георгиев, Васил Кузманов, Гълъб Манчев, Тони Димитров, Георги Радев, Стефан Яланджиев, Иван Тодоров, Гутьо Методиев, Николай Витлиемов и Стефан Аврамов бяха обмислили всичко. Подготовката за похода започна отрано. Димитър Димитров от Ловеч, с когото бяхана поход в Родопите, щеше да им бъде водач през целия дял на Стара планина. ЦС и ОС на БТС и СТД „Академик“ в Русе осигуриха екипировката, а ОСПС и ОКС отпуснаха средства. Навсякъде срещнаха отзивчивост.

И младежите тръгнаха. Разбира се, оттам, откъдето предварително бяха решили. От връх Ком. Няколко дни прекараха на хижата да се аклиматизират, да посвикнат със ските. И на 5 февруари потеглиха. Първите дни бяха трудни. Тогава раниците най-много тежаха и умората най-бързо идваше. Ком – Петрохан – Лакатник – Лескова махала – Витиня… Един след друг километрите оставаха назад, а все повече на брой ставаха изкачените върхове. На Златишкия проход ги чакаше Д. Димитров с четирима свои другари от Ловеч и Тетевен. Слънчевото и тихо време се редеше със снежни бури. Така е в Балкана. И никой не се сърдеше. Но най-труден бе 14-ти февруари. От „Добрила“ потеглиха в зори, но гъстата мъгла и силният вятър ги принудиха да се върнат и да изчакат няколко часа. И отново запълзяха по плещите на връх Левски. Часове наред се бориха със стихията, но напредваха. Който е минавал през Купените добре знае колко воля и издържливост са нужни в такова време. И най-доброто доказателство, че младите хора победиха тези горди и красиви върхове е записката в специалната книга на Големия Купен. Малцина са тези, които са се подписвали през зимата в малката тетрадка. Нощта ги свари на Кръстците и ги принуди да се спуснат в х. „Левски“.

На 15 февруари стъпиха на връх Ботев. Половината от пътя бе преминат и най-високата точка на похода – завладяна. А това разсея и последните остатъци от съмнение в крайния успех. От хижа „Тъжа“ продължиха сами. И отново трябваше да се борят с капризите на времето. Два дни снежната буря връхлиташе върху масивите на Мазалат и отблъскваше всеки опит да преминат през връх Росоватец и да се спуснат към Пеещите скали. Тръгваха и се връщаха и на третия ден успяха. После бе по-леко. На 20 февруари бяха на Бузлуджа, а след още осем дни пред очите им се показа синият простор наморето. Бяха победили!

Христо Димов
Кореспондент на в. Ехо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *